Когато крещите на мъжа си

Пиша за тези жени, които обичат мъжете си и не искат да се разделят с тях, но, по някаква причина, в живота им има нещо тягостно, неточно, неприятно. И ги „прихващат дяволите“, както казваше баба ми. Изкарват си лошото настроение на мъжа си – въртят се около него, беснеят, крещят…

Знам какво чувствате в този момент. Страшно ви е и вашите крясъци са именно този страх, облечен в гневни думи, пише умна авторка в woman.rambler.ru.

Жените като цяло са по-тревожни от мъжете и това е доказано от науката. Колкото е по-силен страхът, толкова по-високи са децибелите.

Какво правите в този момент, в който крещите на мъжа си? Опитвате се да достигнете до неговата същност, защото го възприемате като свой защитник. С какво най-добре може да се сравни женския вик? Това е един въпрос, който кънти във въздуха: „Мога ли да разчитам на теб?“ Така започва скандалът.

Ето, както виждате, аз ви разбирам. А сега чуйте какво чувства той. Мъжът, когото вие обичате и е готов на много за вас.

Първо на първо, вашите думи на упрек и викове го вадят от неговото емоционално равновесие. Вашите упреци и обиди към най-важния и най-любим човек сякаш режат без нож.

Спомнете си колко ви е било обидно и неприятно, когато в детството ви ви е крещяла любимата ви майка. Сега той изпитва нещо подобно. Най-близкият му човек му казва в лицето, че е нищожество. Неудачник. Смотаняк. Така ли мислите наистина?

Не, вие не мислите, че той е смотаняк и мухльо… И не се опитвате да оправите нещата, които ви тревожат. Защото не можете да решите нито един проблем, когато обявите някого за нищожество. Съгласни ли сте?

Когато крещите, се опитвате да се избавите от собствените си тревоги, които ви мъчат. Да, измъчени сте и след скандала отново ставате спокойни, в главата ви настъпва отпускане, успокоявате се, напрежението се разрежда като след гръмотевична буря. Това е и истинската причина, която тласка жените към конфликти. След тях те, колкото и да е странно, изпитват облекчение.

Някои жени прибягват към този начин на облекчение като наркоманки и ирационално, но факт – става дума за зависимост към драматизъм.

Да, след крясъците на жената определено ще ѝ стане по-леко, но какво изпитва той? Ще ви кажа: обидно му е. Тази обида е толкова силна, колкото например, може да се изрази болката от инфаркт и инсулт. Помнете това, ако не искате да останете сами.

Тази болка на мъжете им е трудно да отхвърлят, защото момчетата не плачат. Вие можете. И със сълзите си можете да запратите надалеч обидата от лошите думи. Можете да позвъните на приятелка, или да крещите и крещите, и да поплачете на рамото на близките си и да ви успокоят. Но мъжете в нашата култура не могат да се утешат така. Те не се оплакват и всичко, което може да направи вашият любим мъж в рамките на позволеното, е да излезе и да се напие, да се сбие или да се запознае с друго момиче. Само това ви липсва…

Дали неговият мозък ще взема по-добри решения, ако го залеете се емоции? Не. И сами знаете, че най-доброто място за силните емоции е поезията. И че изходът от вашия проблем е в хубавото настроение на свежа, непомрачена от негативизъм глава. Затова, колкото повече крещите, толкова повече се отдалечавате от изхода.

Помнете, че мъжете загряват по-дълго от емоциите, и също така по-дълго изстиват.

Надявам се, че приведох достатъчно аргументи, за да докажа: когато викате на мъжа си, вредите и на двамата. На него – веднага, с крясъците си, а на себе си – с последващите реакции и поведение на мъжа ви.

Значи ли това, че нямате право да си кажете какво мислите и да изтъкнете съществуващите проблеми помежду ви, че няма какво да изисквате от мъжа си? Не съм луда да ви давам подобни съвети, просто искам да подчертая, че проблемите не се решават с крясъци. А с нормални разговори.

Споделете тревогите си с мъжа си, борете се с тях с адекватно общуване и с него, и с любимите си хора, а също и с физически упражнения, танци, плуване, тичане – всеки има свой начин да се отърсва от неприятностите.

Научете се да стабилизирате емоционалното си състояние сами, а не с помощта на крясъците по мъжа ви и последващото разреждане на напрежението.

Разговаряйте с партньора си, когато сте спокойни и внимавайте за тона, с който му говорите. Обсъждайте нещата, които ви вълнуват, заедно и спокойно.

Е, ако той наистина е инфантилен, смотан, безотговорен и такъв, какъвто не понасяте, потърсете си друг, но… крещенето и в този случай е напълно безсмислено.

Марина Атанасова